Засрамен, изнервен и в отбранителна позиция, която прелива в апатичност.
Излагаш се от страх да не се изложиш.
Усещаш, че нещо не е както трябва, но си неуверен си да го изразиш.
Включваш се в разговора с нещо, което може би ще звучи интелигентно и се принуждаваш да защитаваш кухата си теза.
Или си гълташ граматиката и влизаш в реактивен режим на “после ще го мислим”.
Не искаш да преживееш отново травмата, която се отвори в 5ти клас, когато вдигна ръка, каза нещо безсмислено и половината клас ти се присмя, а учителката бързо смени вниманието си върху нейните любимци, които винаги бяха “подготвени”.
И готово - модела “Учи за да успееш” или “Най-умният изяжда баницата” се вкорени в невинното ти детско подсъзнание, само за да се превърне в скрития разрушител на мечтите ти и в сивия кардинал, който неочаквано все внася посредственост в живота ти.
Опитай се да си спомниш какво те учиха като малък за любопитството - поощряваха ли те?; добро нещо ли беше това?; или трябваше да си мълча и да не разпитвам, защото досаждах на мама?
Сега си пораснал, имаш семейство и носиш тежестта на отговорните решения. Тези, които просто няма как да удавиш в 15 минутна ‘сесия’ от евтин допамин, - все се връщат и чукат на вратата.
Мозъкът ти прегаря от опити да създаде практичен ред в сектори от дезинформация и хаос. Излизаш от разговора, отваряш Google или ChatGPT и търсиш отговорите на не-зададените въпроси, само за да се появят нови въпроси.
Процесът по критичен анализ е напрегнал съзнанието ти и мозъкът ти е регистрирал автоматично сигнал за заплаха - търсиш разсейване.
Интересно щеше да е, ако можехме да изчислим нереализираната печалба, изразходваните средства и изгубеното време - производни на всеки премълчан въпрос.
Дълго време разсъждавах защо аз задавам повече въпроси от другите около мен.
- Минах през това да се гордея с нещо, на което слагах елементарното определение - “критично мислене”,
- през противоречието “добре ли е да си различен, това бунтар ли те прави, добре ли е да си бунтар…”,
- покрай философските разсъждения около перфекционизма,
- и накрая социално-емоционалният срив след етикети като: “…с него не може да се говори, той не слуша никой…”.
Трябваше доста да се поровя, за да намеря правилните дефиниции на изтънчените ми странности, които подлагаха на съмнение личното ми усещане за себестойност.
Може да си бил благословен като мен - като си бил поощряван като малък да си любознателен - това дължа на моята баба Милица Филипова. След 30 години започвам да осъзнавам чутовната стойност на ежедневните й декларации по мой адрес, че аз съм бил “любознателно детенце”. Ако имам възможност да й отдам почитта само на едно място, нека това да е тази страница!
Или пък може би си бил заставян като малък да “заровиш” откривателя, типичен на всеки детски ум, защото родителите са имали нужда от “минутка спокойствие” след робски труд от 9 до 5.
Както впрочем аз се самоизобличих, че правя понякога с моите деца, и концепцията за домашното училище да заеме твърде предно място в списъка на личните ми проекти.
До края на статията ще разбереш за менталния модел, който:
- Ще ти помогне да видиш възможностите, които досега лекомислено си отписвал
- **Ще се превърне в новото ти оръжие, с което да се справиш с най-големите предизвикателства в проектите си **
За загрявка - докъде можем да стигнем, ако почнем да задаваме въпроси за твоя живот?
Опитай се да не търсиш отговори чрез аналогии и информация, която вече си чул от някъде, а след всеки спонтанен отговор, който ти хрумне, се запитай отново - това наистина ли е вярно.
За работата ти:
- Защо да не получа повишение, въпреки, че не виждам никаква логична причина това да се случи?
- Как се получава повишение? - след здрава работа?; след включвания в правилните момент?; или при добро стечение на обстоятелствата?; Какво, ако имам ниска(или замъглена) себе-оценка, и не предполагам колко много съм се доказал и сега врата се отваря за мен? Да не би да съм вършил нещо, което не ми е било работа, но всъщност това ще се окаже новата ми работа?
- Защо да не започна страничен проект за удоволствие? И какво ако се превърне в основния ми доход? Какво ще изгубя, ако започна да фокусирам по 1 час на ден в продължение на 3 месеца? Едно ново умение ще ми навреди ли? А какво може да ми донесе? Каква е цената на жертвата? Всъщност това, което ще пожертвам може ли да се нарече жертва изобщо?
- Как се стартира страничен проект? Влече ли ме нещо различно? Вниманието ми регистрира ли една и съща информация от различни източници? Стои ли ми нещо в съзнанието от известно време? Защо не го изследвам? Да му дам поне 30 минути внимание?
- Да отидем по-далеч - защо да не стана милионер? Какво като всички около мен са на светлинни години от подобна перспектива? Какво всъщност ми пречи? Да не са някои грешни вярвания, вкоренени в подсъзнанието ми още от дете? Или нямам време? А какво ще правя ако не пробвам? Ще спечеля ли ако не пробвам?
Сега да видим докъде е стигнал някой в историята, след просто задаване на достатъчно въпроси и стратегическото търсене на отговорите:
Най-впечатляваща идея при първия ми допир до self-help литературата беше историята за разпита на Хенри Форд - как медийно издание в Чикаго публично го обвинило, че е безразличен по отношения на войната(I-ва световна). Той се възползвал от правото си да оспори обвинението в съда, и адвокатите започнали да му задават различни въпроси от общата история на Америка, за да докажат обвинението, от сорта на “Колко войници изпраща Великобритания в Америка през 1776, за да потуши бунта?”. Неговия отговор:
*Ако наистина искам да отговоря на глупавите въпроси, които задавате, или на който и да е от другите въпроси, които ми задавате, нека ви напомня, че на бюрото си имам редица електрически бутони. Натискайки правилния бутон, мога да повикам хора, които могат да отговорят на всеки въпрос, свързан с бизнеса, на който посвещавам по-голямата част от усилията си. Сега, бихте ли ми обяснили защо трябва да претоварвам ума си с общи познания, само за да мога да отговарям на въпроси, когато имам хора около себе си, които могат да ми предоставят всяко знание, от което се нуждая?*
За тази история научаваме от книгите на Напелеон Хил. За да докаже заключението си, той пише:
*Образованият човек не е непременно този, който има изобилие от общи или специализирани знания. Образованият човек е този, който е развил способностите на своя ум до такава степен, че може да придобие всичко, което пожелае, или неговия еквивалент, без да нарушава правата на другите.*
През професионалната ми призма на Project Manager, ми звучи като “…може да реализира всеки един проект, който пожелае…”
Когато станеш Project Manager, се поставяш в ситуации като тази на Хенри Форд ежедневно. Работиш със високо квалифицирани специалисти.
Само дето не всеки от тях има таланта да обясни сложна технологична архитектура на прост език. Някои просто нямат търпението и желанието да го правят. Трябва ти умението да задаваш въпроси и да издирваш нужната информация от хора по-вещи от теб.
Накрая на деня, отговорността за справяне със всяко предизвикателство е твоя. Колкото повече питаш, и колкото по детайлна и ясна картина нарисуваш в собственото си съзнание, толкова по близо си до заключенията, които ще ти трябват.
Неминуемо ще досадиш на някого. Приеми, че това няма да му наруши правата.
Една китайска поговорка казва:
*Този, който задава въпрос, е глупак за минута; този, който не го задава, е глупак за цял живот*
Бих добавил - този, който не зададе въпросите, бяга от отговорността да извади и другите от продължителното неведение, в което те винаги биха предпочели да останат, само за да имат още един ден комфорта на посредственото представяне.
Със сигурност е добре да се задават въпроси, вече сме съгласни.
Как обаче се стига до нужните отговори?
За първите принципи в начина на мислене
Концепцията за начина на мислене от позицията на първите принципи едновременно е както парадоксално проста и интуитивна, така и изключително трудоемка и интензивно когнитивна. Затова не й се отдава нужната почит в модерния арсенал на тези, които искат да се отличат в начинанията си.
Човек, прекарал известно време в сложна технологична организация (или подобна среда), възприема качества като разрешаване на проблеми и критично мислене като основата за справяне със всяко предизвикателство. Същите ги има като изискване в почти всяко CV, било за Project Manager или която и да е друга по-сериозна позиция.
Често обаче съчетаваме двете, само за да установим, че нещо липсва в картинката и тогава включваме в режим на пълна отдаденост, решени да се справим, докато стигнем до нужната истина.
За да се възприеме правилно мисловната техника е нужно да я разгледаме от няколко ъгъла, през погледа на няколко видни умове и да дадем прости примери.
Мисленето през първите принципи е техника за справяне с проблеми от позицията на начинаещ, дори и да не си такъв. Вместо да работиш с аналогии, и с това, което другите около теб “знаят”, че е вярно - ти влагаш усилието да разбереш кое всъщност е вярно, и следователно - кое наистина е възможно.
Прилагаш я като задаваш много въпроси, оспорваш предположенията на другите и се ровиш по-дълбоко от останалите. Отиваш далеч, чак до първопричините, за да установиш истината за себе си.
Във физиката концепцията е дефинирана като “да започнеш директно на нивото на установената наука, и да не правиш предположения уповаващи на съществуващи модели”. Най-изумителното е, че дефиницията е налична от поне 2500 години. Авторът е Аристотел, който я синтезира като “първата основа от която едно нещо е познато”.
Няма как да не споменем съвременния пример на Елон Мъск:
*Ние вървим през живота разсъждавайки чрез аналогии, което всъщност означава да копираме какво другите хора правят с малки вариации. Трябва да правим и това. В противен случай, умствено, няма да успееш да изкараш деня. Но, когато искаш да направиш нещо ново, трябва да приложиш подхода на първите принципи*
Обобщението на един ракетен учен - Фарнам Стрийт:
Главният недостатък (на мисленето от позиция на първите принципи) е, че е наистина трудно. Да разсъждаваш аналогично, или да копираш какво другите правят, е нещо като да си подгряващата музикална група и да свириш музиката на някого другиго. Докато с мислене от първите принципи се връщаш назад до фундаменталните сурови материали на музиката, което са нотите, и от там създаваш нова песен от нулата. Това е подход от първите принципи. Наистина е трудно да се направи, защото много от всичко, което правим в живота е мотивирано от това какво сме правили преди, също и от това какво другите около нас правят. Мисленето от първите принципи, ако го приложиш до край, може да бъде наистина не-ефективно, защото ние се учим като подражаваме на други хора - още от това да се научим как да ходим идва от копирането на другите и моделирането на тяхното поведение. Част от трудността се изразява в избиране какво да поставим под въпрос, защото не можеш да оцелееш, ако просто поставяш на въпрос всяко едно нещо, което правиш. Да избереш кое да поставиш под въпрос и също да използваш знание по начин, който ще те обогати вместо да те притесни.
Не е нужно да си Елон Мъск, или учен професор по ракетна физика, за да направиш разликата - когато спреш да разсъждаваш чрез аналогия и започнеш да оспорваш предубежденията на хората около теб, вече не се ‘вписваш’. И е много вероятно да е дошло времето да смениш социалния кръг.
Във всички книги за успеха пише за огромното влияние на обкръжението ти, или както е познато в народния фолклор “с какъвто се събереш, такъв ставаш” - започваш да копираш поведението им, начина им на мислене и въобще светогледа им, докато приравниш банковата си сметка с 5-мата, с които се срещаш най-често.
Неминуемо ще се озовеш и в ситуации, в които не можеш да смениш обкръжението си просто така - най-простият пример - ти си Project Manager и имаш назначен екип по проекта - не можеш просто така да се сдобиеш с други 10 инженера. Идеален момент да приложиш първите принципи на мислене, и да отидеш по-далеч в оспорванията и проучването, или просто да изискаш отговори на въпросите, които толкова ти се е искало да премълчиш.
Ще бъде трудно, ще изнервиш някои хора, ще се луташ в неизвестното, ще трябва да научиш нови неща. Но ще си заслужава - често това ще бъде единственият подход, с който да се справиш с “непреодолимата” пречка
С казаното дотук, много от най-големите пробиви в историята са дошли от усилието на някого да мисли от първите принципи. Това включва класическите примери на SpaceX и Tesla, пробивът, който доведе до архитектурата на изкуствения интелект, изобретяването на самолета, откритията на ядрената енергия и общата теория на относителността, и много други.
„Задачата не е толкова да видим това, което никой още не е видял, а да мислим това, което никой още не е мислил по отношение на видимото за всички.“ —Ервин Шрьодингер
Опитай се да приложих горната мисъл по отношение на твоя собствен социален кръг?
Най-красноречивият съвременен пример е свързан с масовото разпространение на изкуствения интелект.
Съоснователя на OpenAI (компанията създала chatGPT) и главен учен - Илия Сутскевер, споделя следното :
….*Всички знаеха, че дълбоките невронни мрежи не могат да бъдат обучени. Това е невъзможно. […] Днес приемаме дълбокото обучение (deep learning) за даденост. Разбира се че, голяма невронна мрежа е това, което ви трябва. Подаваш данни в нея и получаваш невероятни резултати. Всички знаят това. Всяко дете знае това. Как е възможно да не сме знаели това? Как толкова очевидно нещо е било непознато? *….
За по-ясна представа нека да поясним - човечеството не създаде алгоритъм, който винаги да казва на машината какво да направи като следващо действие, а алгоритъм, чрез който машината постоянно и продължително да се само-обучава към правилни решения. Със всеки изминал ден изкуственият интелект става все по-добър.
И за още повече красноречие - Алгоритъм, който ръководи безпилотните автомобили на Тесла, не е захранен с прости команди от типа “Ако видиш > червен осмоъгълник > от дясно > с надпис “STOP” = спри! Вместо това достатъчен брой видеа на живи шофьори са маркирани с “правилно шофиране” (водача е спрял на знак стоп) / “неправилно” (съответно не е спрял), без да се споменава знака, след което машината сама е анализирала приликите в едното и другото, за да установи, че наличието на нещо осмоъгълно червено се среща във всички =правилни и готово - резултата е компютър, който ще сгреши потресаващо по-малко пъти, отколкото някои шофьори в България.
Някой просто е оспорил това, което всички са смятали за “вярно”, посветил е усилията и времето, за да установи дали действително е не-възможно, и резултатът е може би най-големият пробив в софтуерната история.
Или как да приложиш менталния модел на първите принципи в собствените си проекти.
Да кажем, че си решил да се захванеш с нещо предизвикателно. Например, ще си купуваш жилище. Първото, за което се сещаш са хората, с които си разговарял и са ти споделили успехите, провалите и разсъжденията си по темата. Тоест, веднага търсиш аналогията - ако някой друг го е направил, и аз мога…просто ще го копирам. Само че, ако разсъжденията на другите са били от типа “То сега имотите са много скъпи…”; “За какво да се заробвам с 30 годишен кредит…”; “Те всички банки искат голяма сума за първоначални вноски и такси…” то с първичния подход на аналогията, ти се изолираш обратно в кръга на посредствеността.
От друга страна, ако започнеш да задаваш въпросите и си решен да отделиш времето и енергията, докато стигнеш до истината, ще откриеш, че “Имотите, които всички виждат в интернет, са мега скъпи, и точно затова никой не ги е купил - стоят си обявени”; “Всъщност никога повече няма да имам 30 години до края на “кредитната ми възраст”; “Оказва се, че има доста банки, които дават възможността да финансират всичко по сделката - до стотинката”
Вместо като 2ра стъпка да започнеш да говориш с хората около теб и да ги копираш, ти започваш от фундаменталните познати истини - “Как се купува имот?”; “Как се финансира сделка? - От какво всъщност се интересуват участниците - купувач, продавач, кредитор?”; “Каква е реалната цена на финансирането?”; “Има ли аномалии в средно аритметичното, които може да са в моя полза?”; “Какво и къде мога да договоря в моя полза?”
От личен опит, подобно на горния пример, за 15 години смених 15 различни квартири в София, и установих, че на всеки 10 обяви има 1 или 2, които се предлагат с 10-20% под пазарната цена - винаги по някаква странна причина. И, ако участникът е склонен и на преговори, могат да се получат много интересни резултати в моя полза.
Същата статистика видях и при упражнение за купуване на жилище.
Прилагането на мисловния модел от позиция на първите принципи е адекватен навсякъде, и не е резервиран само за велики мислители и учени откриватели.
Когато си Project Manager, ще ти се случи даден участник в проекта да изрази притеснение, което плаши всички. Тогава е твоя работа с правилните въпроси и усилия да стигнеш до истината, само за да установиш, че твърдението не заслужава повече внимание и е било плод на елементарна паника.
Не че работата е скучна, напротив - в други подобни ситуации, за да продължи проектът да върви, ще трябва да се открие нов начин, по който досега не сме правили нещата. И познай кой ще трябва да се напрегне да го открие като започне с въпросите, прочете информацията, изслуша всички гледни точни и след това свърже всичко в уникална пробивната идея?
Скот Беркун го синтезира по един от най-добрите възможни начини:
*…Добрите Project Manager-и са тази сила. Те са принудени да продължават напред, винаги търсещи нещо, което може да бъде подобрено по-бързо и по по-умен начин. Те търсят хаос и го превръщат в яснота. Колкото и скептични да трябва да бъдат, Project Manager -ите същевременно са оптимисти, че всички проблеми могат да бъдат решени, ако се вложат достатъчно интензивност и фокус. По причини, които самите те не могат напълно да обяснят, те продължават да държат светлината на фенера срещу неяснотата и съмнението и отказват да се предадат, докато не бъдат разгледани всички възможни алтернативи. Те вярват, че ****доброто мислене ****печели и че изисква усилия, за да се открият добрите идеи.*
Aбсолютеният пример:
Във всяко малко дете живее откривателя. Менталния модел от позицията на първите принципи е някак спонтанен.
Синът ми е на 2 години, и често задава въпроса Защо?
“Тате, защо се обличаме, за да излезем навън” - при отговора “за да не ни е студено”, неговия следващ въпрос е “Ама защо?” - “Защото може да настинем” - “Ама защо?” и така продължава докато не разбие темата до същината на нещата, или докато не огладнее - често се налага да сменя темата с някоя игра - просто не се насища, а някой път и аз не съм дълбал в темата достатъчно, за да имам всички отговори….
При децата, някак първосигнално идва стремежа да разбереш нещата на ниво сурови материали излезли от фабриката.
Един уникален цитат от Дан Кое разкрива идеята в дълбочина:
*Хората са измислили ментални модели като език, култура, концепции, религия и истории, за да могат да се адаптират, да градят, и да придобиват знания и умения нужни за благоденствие във всяка ситуация. Това е умението, което ни прави уникални. Това е умението, което повечето хора са изгубили. Виждаш ли, като деца, ние обичаме приключението. Обичаме да правим открития и да установяваме истини. Правим грешки и се учим от тях. Случва ни се да се опарим. Но после нашето израстване спира да се основава на грешки. Започва да зависи от отличаващите ни черти, които нашите родители и учители не харесват в нас. Чертите, които намират за досадни и неприемливи. Чертите, които те смятат, че няма да ни доведат до представата за успеха, която те са били позиционирани да вярват за единствената възможна, без да са отворили ума си за откритието, че никога няма точно един ‘верен път’. *
С други думи - порастваме, и вместо да съхраним откривателя в нас, ние преминаваме в режим “копиране и аналогия”, само за да бъдем приети и обичани. След време плащаме данък, защото сме заровили “първите принципи” - инструмента за справяне със всяко предизвикателство, - и се отдаваме на посредствено и пораженческо оцеляване.
Исус го казва по най-добрия начин:
…. *Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него*.
Марк 10:15
Под Божието царство разбирай идеала за перфектния живот - Божият Рай установен на земята. Личният ти свят перфектен и завършен.
Защо казва “който не приеме”, а не който не пробва, не разбере, не изработи…. За да постигнеш най-висшите си стремежи, е нужно да си по детски “наивен”. Да приемеш, че има идеален и съвършен начин.
Защо да не е възможно?
Децата нямат предръсъдъци. Нямат ограничаващи вярвания.
Опитваш се да ги ограничиш, но те пак ще се чудят какво има от другата страна.
Ще питат защо. Ще изследват. Ще опитват.
Ще повярват.
Ще се опарят и сгрешат.
Ще открият, и ще успеят.
И докато Господ даде съвет към ‘порасналите’ - “истина ви казвам…който не…той никак няма….”,
то за децата (за по-детски повярвалите) издаде двойна заповед - “…оставете дечицата….не ги възпирайте….”
Не спирай да задаваш въпросите.
Всяка секунда от усилието на проучването си заслужава.
“Аха”-моментът, в който правиш откритието, намираш отговорите, стигаш до истината, преодоляваш предизвикателството - е несравнимо изживяване.
В такива моменти в мозъка ти комбинация от неврони стреля едновременно за първи път и носи толкова силен прилив на мотивация, че походката ти се променя. Щастието и чувството на удовлетворение започват да те преследват.
Няма невъзможни проекти.
Имаш оръжието да реализираш всяка идея.
Защо да не се справиш?
Двойната заповед на Всъмогъщият Бог е твоето потвърждение, че си на прав път. Как се чувстваш в ситуациите, в които не си най-умния в стаята?
Засрамен, изнервен и в отбранителна позиция, която прелива в апатичност.
Излагаш се от страх да не се изложиш.
Усещаш, че нещо не е както трябва, но си неуверен си да го изразиш.
Включваш се в разговора с нещо, което може би ще звучи интелигентно и се принуждаваш да защитаваш кухата си теза.
Или си гълташ граматиката и влизаш в реактивен режим на “после ще го мислим”.
Не искаш да преживееш отново травмата, която се отвори в 5ти клас, когато вдигна ръка, каза нещо безсмислено и половината клас ти се присмя, а учителката бързо смени вниманието си върху нейните любимци, които винаги бяха “подготвени”.
И готово - модела “Учи за да успееш” или “Най-умният изяжда баницата” се вкорени в невинното ти детско подсъзнание, само за да се превърне в скрития разрушител на мечтите ти и в сивия кардинал, който неочаквано все внася посредственост в живота ти.
Опитай се да си спомниш какво те учиха като малък за любопитството - поощряваха ли те?; добро нещо ли беше това?; или трябваше да си мълча и да не разпитвам, защото досаждах на мама?
Сега си пораснал, имаш семейство и носиш тежестта на отговорните решения. Тези, които просто няма как да удавиш в 15 минутна ‘сесия’ от евтин допамин, - все се връщат и чукат на вратата.
Мозъкът ти прегаря от опити да създаде практичен ред в сектори от дезинформация и хаос. Излизаш от разговора, отваряш Google или ChatGPT и търсиш отговорите на не-зададените въпроси, само за да се появят нови въпроси.
Процесът по критичен анализ е напрегнал съзнанието ти и мозъкът ти е регистрирал автоматично сигнал за заплаха - търсиш разсейване.
Интересно щеше да е, ако можехме да изчислим нереализираната печалба, изразходваните средства и изгубеното време - производни на всеки премълчан въпрос.
Дълго време разсъждавах защо аз задавам повече въпроси от другите около мен.
- Минах през това да се гордея с нещо, на което слагах елементарното определение - “критично мислене”,
- през противоречието “добре ли е да си различен, това бунтар ли те прави, добре ли е да си бунтар…”,
- покрай философските разсъждения около перфекционизма,
- и накрая социално-емоционалният срив след етикети като: “…с него не може да се говори, той не слуша никой…”.
Трябваше доста да се поровя, за да намеря правилните дефиниции на изтънчените ми странности, които подлагаха на съмнение личното ми усещане за себестойност.
Може да си бил благословен като мен - като си бил поощряван като малък да си любознателен - това дължа на моята баба Милица Филипова. След 30 години започвам да осъзнавам чутовната стойност на ежедневните й декларации по мой адрес, че аз съм бил “любознателно детенце”. Ако имам възможност да й отдам почитта само на едно място, нека това да е тази страница!
Или пък може би си бил заставян като малък да “заровиш” откривателя, типичен на всеки детски ум, защото родителите са имали нужда от “минутка спокойствие” след робски труд от 9 до 5.
Както впрочем аз се самоизобличих, че правя понякога с моите деца, и концепцията за домашното училище да заеме твърде предно място в списъка на личните ми проекти.
До края на статията ще разбереш за менталния модел, който:
- Ще ти помогне да видиш възможностите, които досега лекомислено си отписвал
- **Ще се превърне в новото ти оръжие, с което да се справиш с най-големите предизвикателства в проектите си **
За загрявка - докъде можем да стигнем, ако почнем да задаваме въпроси за твоя живот?
Опитай се да не търсиш отговори чрез аналогии и информация, която вече си чул от някъде, а след всеки спонтанен отговор, който ти хрумне, се запитай отново - това наистина ли е вярно.
За работата ти:
- Защо да не получа повишение, въпреки, че не виждам никаква логична причина това да се случи?
- Как се получава повишение? - след здрава работа?; след включвания в правилните момент?; или при добро стечение на обстоятелствата?; Какво, ако имам ниска(или замъглена) себе-оценка, и не предполагам колко много съм се доказал и сега врата се отваря за мен? Да не би да съм вършил нещо, което не ми е било работа, но всъщност това ще се окаже новата ми работа?
- Защо да не започна страничен проект за удоволствие? И какво ако се превърне в основния ми доход? Какво ще изгубя, ако започна да фокусирам по 1 час на ден в продължение на 3 месеца? Едно ново умение ще ми навреди ли? А какво може да ми донесе? Каква е цената на жертвата? Всъщност това, което ще пожертвам може ли да се нарече жертва изобщо?
- Как се стартира страничен проект? Влече ли ме нещо различно? Вниманието ми регистрира ли една и съща информация от различни източници? Стои ли ми нещо в съзнанието от известно време? Защо не го изследвам? Да му дам поне 30 минути внимание?
- Да отидем по-далеч - защо да не стана милионер? Какво като всички около мен са на светлинни години от подобна перспектива? Какво всъщност ми пречи? Да не са някои грешни вярвания, вкоренени в подсъзнанието ми още от дете? Или нямам време? А какво ще правя ако не пробвам? Ще спечеля ли ако не пробвам?
Сега да видим докъде е стигнал някой в историята, след просто задаване на достатъчно въпроси и стратегическото търсене на отговорите:
Най-впечатляваща идея при първия ми допир до self-help литературата беше историята за разпита на Хенри Форд - как медийно издание в Чикаго публично го обвинило, че е безразличен по отношения на войната(I-ва световна). Той се възползвал от правото си да оспори обвинението в съда, и адвокатите започнали да му задават различни въпроси от общата история на Америка, за да докажат обвинението, от сорта на “Колко войници изпраща Великобритания в Америка през 1776, за да потуши бунта?”. Неговия отговор:
*Ако наистина искам да отговоря на глупавите въпроси, които задавате, или на който и да е от другите въпроси, които ми задавате, нека ви напомня, че на бюрото си имам редица електрически бутони. Натискайки правилния бутон, мога да повикам хора, които могат да отговорят на всеки въпрос, свързан с бизнеса, на който посвещавам по-голямата част от усилията си. Сега, бихте ли ми обяснили защо трябва да претоварвам ума си с общи познания, само за да мога да отговарям на въпроси, когато имам хора около себе си, които могат да ми предоставят всяко знание, от което се нуждая?*
За тази история научаваме от книгите на Напелеон Хил. За да докаже заключението си, той пише:
*Образованият човек не е непременно този, който има изобилие от общи или специализирани знания. Образованият човек е този, който е развил способностите на своя ум до такава степен, че може да придобие всичко, което пожелае, или неговия еквивалент, без да нарушава правата на другите.*
През професионалната ми призма на Project Manager, ми звучи като “…може да реализира всеки един проект, който пожелае…”
Когато станеш Project Manager, се поставяш в ситуации като тази на Хенри Форд ежедневно. Работиш със високо квалифицирани специалисти.
Само дето не всеки от тях има таланта да обясни сложна технологична архитектура на прост език. Някои просто нямат търпението и желанието да го правят. Трябва ти умението да задаваш въпроси и да издирваш нужната информация от хора по-вещи от теб.
Накрая на деня, отговорността за справяне със всяко предизвикателство е твоя. Колкото повече питаш, и колкото по детайлна и ясна картина нарисуваш в собственото си съзнание, толкова по близо си до заключенията, които ще ти трябват.
Неминуемо ще досадиш на някого. Приеми, че това няма да му наруши правата.
Една китайска поговорка казва:
*Този, който задава въпрос, е глупак за минута; този, който не го задава, е глупак за цял живот*
Бих добавил - този, който не зададе въпросите, бяга от отговорността да извади и другите от продължителното неведение, в което те винаги биха предпочели да останат, само за да имат още един ден комфорта на посредственото представяне.
Със сигурност е добре да се задават въпроси, вече сме съгласни.
Как обаче се стига до нужните отговори?
За първите принципи в начина на мислене
Концепцията за начина на мислене от позицията на първите принципи едновременно е както парадоксално проста и интуитивна, така и изключително трудоемка и интензивно когнитивна. Затова не й се отдава нужната почит в модерния арсенал на тези, които искат да се отличат в начинанията си.
Човек, прекарал известно време в сложна технологична организация (или подобна среда), възприема качества като разрешаване на проблеми и критично мислене като основата за справяне със всяко предизвикателство. Същите ги има като изискване в почти всяко CV, било за Project Manager или която и да е друга по-сериозна позиция.
Често обаче съчетаваме двете, само за да установим, че нещо липсва в картинката и тогава включваме в режим на пълна отдаденост, решени да се справим, докато стигнем до нужната истина.
За да се възприеме правилно мисловната техника е нужно да я разгледаме от няколко ъгъла, през погледа на няколко видни умове и да дадем прости примери.
Мисленето през първите принципи е техника за справяне с проблеми от позицията на начинаещ, дори и да не си такъв. Вместо да работиш с аналогии, и с това, което другите около теб “знаят”, че е вярно - ти влагаш усилието да разбереш кое всъщност е вярно, и следователно - кое наистина е възможно.
Прилагаш я като задаваш много въпроси, оспорваш предположенията на другите и се ровиш по-дълбоко от останалите. Отиваш далеч, чак до първопричините, за да установиш истината за себе си.
Във физиката концепцията е дефинирана като “да започнеш директно на нивото на установената наука, и да не правиш предположения уповаващи на съществуващи модели”. Най-изумителното е, че дефиницията е налична от поне 2500 години. Авторът е Аристотел, който я синтезира като “първата основа от която едно нещо е познато”.
Няма как да не споменем съвременния пример на Елон Мъск:
*Ние вървим през живота разсъждавайки чрез аналогии, което всъщност означава да копираме какво другите хора правят с малки вариации. Трябва да правим и това. В противен случай, умствено, няма да успееш да изкараш деня. Но, когато искаш да направиш нещо ново, трябва да приложиш подхода на първите принципи*
Обобщението на един ракетен учен - Фарнам Стрийт:
Главният недостатък (на мисленето от позиция на първите принципи) е, че е наистина трудно. Да разсъждаваш аналогично, или да копираш какво другите правят, е нещо като да си подгряващата музикална група и да свириш музиката на някого другиго. Докато с мислене от първите принципи се връщаш назад до фундаменталните сурови материали на музиката, което са нотите, и от там създаваш нова песен от нулата. Това е подход от първите принципи. Наистина е трудно да се направи, защото много от всичко, което правим в живота е мотивирано от това какво сме правили преди, също и от това какво другите около нас правят. Мисленето от първите принципи, ако го приложиш до край, може да бъде наистина не-ефективно, защото ние се учим като подражаваме на други хора - още от това да се научим как да ходим идва от копирането на другите и моделирането на тяхното поведение. Част от трудността се изразява в избиране какво да поставим под въпрос, защото не можеш да оцелееш, ако просто поставяш на въпрос всяко едно нещо, което правиш. Да избереш кое да поставиш под въпрос и също да използваш знание по начин, който ще те обогати вместо да те притесни.
Не е нужно да си Елон Мъск, или учен професор по ракетна физика, за да направиш разликата - когато спреш да разсъждаваш чрез аналогия и започнеш да оспорваш предубежденията на хората около теб, вече не се ‘вписваш’. И е много вероятно да е дошло времето да смениш социалния кръг.
Във всички книги за успеха пише за огромното влияние на обкръжението ти, или както е познато в народния фолклор “с какъвто се събереш, такъв ставаш” - започваш да копираш поведението им, начина им на мислене и въобще светогледа им, докато приравниш банковата си сметка с 5-мата, с които се срещаш най-често.
Неминуемо ще се озовеш и в ситуации, в които не можеш да смениш обкръжението си просто така - най-простият пример - ти си Project Manager и имаш назначен екип по проекта - не можеш просто така да се сдобиеш с други 10 инженера. Идеален момент да приложиш първите принципи на мислене, и да отидеш по-далеч в оспорванията и проучването, или просто да изискаш отговори на въпросите, които толкова ти се е искало да премълчиш.
Ще бъде трудно, ще изнервиш някои хора, ще се луташ в неизвестното, ще трябва да научиш нови неща. Но ще си заслужава - често това ще бъде единственият подход, с който да се справиш с “непреодолимата” пречка
С казаното дотук, много от най-големите пробиви в историята са дошли от усилието на някого да мисли от първите принципи. Това включва класическите примери на SpaceX и Tesla, пробивът, който доведе до архитектурата на изкуствения интелект, изобретяването на самолета, откритията на ядрената енергия и общата теория на относителността, и много други.
„Задачата не е толкова да видим това, което никой още не е видял, а да мислим това, което никой още не е мислил по отношение на видимото за всички.“ —Ервин Шрьодингер
Опитай се да приложих горната мисъл по отношение на твоя собствен социален кръг?
Най-красноречивият съвременен пример е свързан с масовото разпространение на изкуствения интелект.
Съоснователя на OpenAI (компанията създала chatGPT) и главен учен - Илия Сутскевер, споделя следното :
….*Всички знаеха, че дълбоките невронни мрежи не могат да бъдат обучени. Това е невъзможно. […] Днес приемаме дълбокото обучение (deep learning) за даденост. Разбира се че, голяма невронна мрежа е това, което ви трябва. Подаваш данни в нея и получаваш невероятни резултати. Всички знаят това. Всяко дете знае това. Как е възможно да не сме знаели това? Как толкова очевидно нещо е било непознато? *….
За по-ясна представа нека да поясним - човечеството не създаде алгоритъм, който винаги да казва на машината какво да направи като следващо действие, а алгоритъм, чрез който машината постоянно и продължително да се само-обучава към правилни решения. Със всеки изминал ден изкуственият интелект става все по-добър.
И за още повече красноречие - Алгоритъм, който ръководи безпилотните автомобили на Тесла, не е захранен с прости команди от типа “Ако видиш > червен осмоъгълник > от дясно > с надпис “STOP” = спри! Вместо това достатъчен брой видеа на живи шофьори са маркирани с “правилно шофиране” (водача е спрял на знак стоп) / “неправилно” (съответно не е спрял), без да се споменава знака, след което машината сама е анализирала приликите в едното и другото, за да установи, че наличието на нещо осмоъгълно червено се среща във всички =правилни и готово - резултата е компютър, който ще сгреши потресаващо по-малко пъти, отколкото някои шофьори в България.
Някой просто е оспорил това, което всички са смятали за “вярно”, посветил е усилията и времето, за да установи дали действително е не-възможно, и резултатът е може би най-големият пробив в софтуерната история.
Или как да приложиш менталния модел на първите принципи в собствените си проекти.
Да кажем, че си решил да се захванеш с нещо предизвикателно. Например, ще си купуваш жилище. Първото, за което се сещаш са хората, с които си разговарял и са ти споделили успехите, провалите и разсъжденията си по темата. Тоест, веднага търсиш аналогията - ако някой друг го е направил, и аз мога…просто ще го копирам. Само че, ако разсъжденията на другите са били от типа “То сега имотите са много скъпи…”; “За какво да се заробвам с 30 годишен кредит…”; “Те всички банки искат голяма сума за първоначални вноски и такси…” то с първичния подход на аналогията, ти се изолираш обратно в кръга на посредствеността.
От друга страна, ако започнеш да задаваш въпросите и си решен да отделиш времето и енергията, докато стигнеш до истината, ще откриеш, че “Имотите, които всички виждат в интернет, са мега скъпи, и точно затова никой не ги е купил - стоят си обявени”; “Всъщност никога повече няма да имам 30 години до края на “кредитната ми възраст”; “Оказва се, че има доста банки, които дават възможността да финансират всичко по сделката - до стотинката”
Вместо като 2ра стъпка да започнеш да говориш с хората около теб и да ги копираш, ти започваш от фундаменталните познати истини - “Как се купува имот?”; “Как се финансира сделка? - От какво всъщност се интересуват участниците - купувач, продавач, кредитор?”; “Каква е реалната цена на финансирането?”; “Има ли аномалии в средно аритметичното, които може да са в моя полза?”; “Какво и къде мога да договоря в моя полза?”
От личен опит, подобно на горния пример, за 15 години смених 15 различни квартири в София, и установих, че на всеки 10 обяви има 1 или 2, които се предлагат с 10-20% под пазарната цена - винаги по някаква странна причина. И, ако участникът е склонен и на преговори, могат да се получат много интересни резултати в моя полза.
Същата статистика видях и при упражнение за купуване на жилище.
Прилагането на мисловния модел от позиция на първите принципи е адекватен навсякъде, и не е резервиран само за велики мислители и учени откриватели.
Когато си Project Manager, ще ти се случи даден участник в проекта да изрази притеснение, което плаши всички. Тогава е твоя работа с правилните въпроси и усилия да стигнеш до истината, само за да установиш, че твърдението не заслужава повече внимание и е било плод на елементарна паника.
Не че работата е скучна, напротив - в други подобни ситуации, за да продължи проектът да върви, ще трябва да се открие нов начин, по който досега не сме правили нещата. И познай кой ще трябва да се напрегне да го открие като започне с въпросите, прочете информацията, изслуша всички гледни точни и след това свърже всичко в уникална пробивната идея?
Скот Беркун го синтезира по един от най-добрите възможни начини:
*…Добрите Project Manager-и са тази сила. Те са принудени да продължават напред, винаги търсещи нещо, което може да бъде подобрено по-бързо и по по-умен начин. Те търсят хаос и го превръщат в яснота. Колкото и скептични да трябва да бъдат, Project Manager -ите същевременно са оптимисти, че всички проблеми могат да бъдат решени, ако се вложат достатъчно интензивност и фокус. По причини, които самите те не могат напълно да обяснят, те продължават да държат светлината на фенера срещу неяснотата и съмнението и отказват да се предадат, докато не бъдат разгледани всички възможни алтернативи. Те вярват, че ****доброто мислене ****печели и че изисква усилия, за да се открият добрите идеи.*
Aбсолютеният пример:
Във всяко малко дете живее откривателя. Менталния модел от позицията на първите принципи е някак спонтанен.
Синът ми е на 2 години, и често задава въпроса Защо?
“Тате, защо се обличаме, за да излезем навън” - при отговора “за да не ни е студено”, неговия следващ въпрос е “Ама защо?” - “Защото може да настинем” - “Ама защо?” и така продължава докато не разбие темата до същината на нещата, или докато не огладнее - често се налага да сменя темата с някоя игра - просто не се насища, а някой път и аз не съм дълбал в темата достатъчно, за да имам всички отговори….
При децата, някак първосигнално идва стремежа да разбереш нещата на ниво сурови материали излезли от фабриката.
Един уникален цитат от Дан Кое разкрива идеята в дълбочина:
*Хората са измислили ментални модели като език, култура, концепции, религия и истории, за да могат да се адаптират, да градят, и да придобиват знания и умения нужни за благоденствие във всяка ситуация. Това е умението, което ни прави уникални. Това е умението, което повечето хора са изгубили. Виждаш ли, като деца, ние обичаме приключението. Обичаме да правим открития и да установяваме истини. Правим грешки и се учим от тях. Случва ни се да се опарим. Но после нашето израстване спира да се основава на грешки. Започва да зависи от отличаващите ни черти, които нашите родители и учители не харесват в нас. Чертите, които намират за досадни и неприемливи. Чертите, които те смятат, че няма да ни доведат до представата за успеха, която те са били позиционирани да вярват за единствената възможна, без да са отворили ума си за откритието, че никога няма точно един ‘верен път’. *
С други думи - порастваме, и вместо да съхраним откривателя в нас, ние преминаваме в режим “копиране и аналогия”, само за да бъдем приети и обичани. След време плащаме данък, защото сме заровили “първите принципи” - инструмента за справяне със всяко предизвикателство, - и се отдаваме на посредствено и пораженческо оцеляване.
Исус го казва по най-добрия начин:
…. *Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него*.
Марк 10:15
Под Божието царство разбирай идеала за перфектния живот - Божият Рай установен на земята. Личният ти свят перфектен и завършен.
Защо казва “който не приеме”, а не който не пробва, не разбере, не изработи…. За да постигнеш най-висшите си стремежи, е нужно да си по детски “наивен”. Да приемеш, че има идеален и съвършен начин.
Защо да не е възможно?
Децата нямат предръсъдъци. Нямат ограничаващи вярвания.
Опитваш се да ги ограничиш, но те пак ще се чудят какво има от другата страна.
Ще питат защо. Ще изследват. Ще опитват.
Ще повярват.
Ще се опарят и сгрешат.
Ще открият, и ще успеят.
И докато Господ даде съвет към ‘порасналите’ - “истина ви казвам…който не…той никак няма….”,
то за децата (за по-детски повярвалите) издаде двойна заповед - “…оставете дечицата….не ги възпирайте….”
Не спирай да задаваш въпросите.
Всяка секунда от усилието на проучването си заслужава.
“Аха”-моментът, в който правиш откритието, намираш отговорите, стигаш до истината, преодоляваш предизвикателството - е несравнимо изживяване.
В такива моменти в мозъка ти комбинация от неврони стреля едновременно за първи път и носи толкова силен прилив на мотивация, че походката ти се променя. Щастието и чувството на удовлетворение започват да те преследват.
Няма невъзможни проекти.
Имаш оръжието да реализираш всяка идея.
Защо да не се справиш?
Двойната заповед на Всъмогъщият Бог е твоето потвърждение, че си на прав път.