Всеки ден отваряш LinkedIn,
преглеждаш фийда, знаеш че искаш промяна, но не предприемаш действие,
не си активен с нищо, освен да лайкваш 2мата човека, които всеки ден пускат добри смешки,
тайно в себе си се колебаеш дали трябва да търсиш нова работа или има бъдеще на сегашната ти…
ако това си ти - чети надолу
До края на статията ще развием как
- да избереш посоката, в която да трансформираш кариерата ти
- да се отървеш от неувереността да направиш крачката
- (в част 2ра) да направиш план за лична трансформация и следващо ниво в кариерата
Ако си стигнал дотук, най-вероятно вътре в теб един глас ти казва, че можеш повече - довери му се, промяната не е токолова далеч!
Първия въпрос, на който трябва да отговорим е - къде ще търсиш кариерното си развитие - сегашната ти роля или по-перспективна; сегашната ти компания или нова такава?
Когато нямаш посока, ставаш непостоянен. Бързо може да се озовеш в място на безпомощност и депресия, и още по опасното - да стигнеш до състояние на продължителна безполезност.
Тази статия е за теб независимо дали искаш или не искаш да избереш посока и цел!
“…ама, Митак, аз не искам нищо да правя, просто си скролвам тука, че ми е тъпо…”
Да бе. Като е така, забрави ЛинкедИн за 1 седмица, мини на диета от социални мрежи и се фокусирай да направиш нещо отвъд очакванията на сегашната ти работа. Не бъди просто тиха фийд центрофуга.
Неусетно ще дойде момента, в който така или иначе ще трябва да избираш.
По добре да вложиш енергията си в преследване на перспективна цел сега, отколкото да я вложиш в неприлични похвати да се върнеш обратно в играта, когато се разкрие продължителната липса на принос от теб към работата ти!
Фокусирай се и започни да работиш така, че като настъпят масови съкращения, земетресение или метеорит удари земята, ти ще бъдеш единствен оцелял.
Доброволствай в проект извън отдела ти.
Поискай още отговорности и ги управлявай с дух на отличие.
Направи бизнес анализ, намери решения и го представи на екипа.
Избери тема, която те вълнува и ще добави стойност в организацията, подготви презентация и покани всички на уебинар.
Ангажирай се с хора извън отдела ти, предложи им съдействие, иди при тях с готово предложение.
Работи така, че да не могат да се разделят с теб!
Закона на ентропията казва че, ако не израстваш, деградираш. Няма да останеш на същото “сигурно” място - неусетно ще ставаш по ленива, ще изгубиш вътрешно самочувствие, ще станеш не-привлекателена за околните, и последващо издигане на друго ниво ще ти е много по-трудно.
Една лоша система на действие води след себе си лавина от проблеми във всички области на живота ти.
Ако скролването ти е израз на вътрешното ти колебание какво точно трябва да направиш, най-бързия начин да получиш яснота за посока е:
Вземи лист хартия и го раздели на 2.
- от едната страна напиши всики причини да останеш на сегашното ти работно място
- от другата страна напиши какво ще стане, ако намериш нова работа
Запази листа, ще ти трябва по-късно!
Ако положителната разликата между 2те е поне 1 към 3, посоката ти е красноречива.
Действай!
Ако все още се колебаеш, повтори упражнението няколко пъти.
Понякога твърде дълго отлагаме важните решение, и мисълта ни има нужда от систематично кристализиране!
Сега да задълбаем в това как да се отървеш от неувереността и бездействието
Отново - спри да се надяваш, че силата на скролването ти в линкдин ще е равна на силата на магическото увеличение на стандарта ти на живот.?
Ако си в дълбок конфликт със самия себе си, и най-малката сила ще те спре да направиш каквото и да е полезно действие.
По-добре е да си целеустремен и целенасочен. Знам, че не е лесно.
Когато нямаш посока, към която да се стремиш, всичко те измъчва и нищо не ти се прави.
Опасното в това да се колебаеш дали да смениш комфорта с несигурността, е че единственото място, на което ще пристигнеш, когато не рискуваш, е острова на “отказалите се”.
Нормално е да ти минават всякакви демотивиращи мисли през главата..
Страшно е да мислиш “какво - ако”…
“Какво ако не се справя”
“Как като имам да изплащам[…]fill in the blank”
“Трябва деца да се гледат..”
Истинската опасност е живота да стане прекалено безопасен.
В природата животните, които избягват риска се наричат мекотели. Бавни, гнусни и завряни в черупки. Обикновено свършват като някой ги изяде.
А тези, които се изправят пред предизвикателства и опасности са изящни, силни, стоят величаво и са дори страшни. (Ако не си виждал, отиди в зоологическата в София и се опитай да не откъсваш поглед от мечката, тигъра или лъва поне за 3 минути без прекъсване без да те побият тръпки)
Джордан Питърсън го казва така:
“…*Ти си устроен да обичаш риска, това те държи жив… Без него ставаш ленив, неосъзнат и безличен и тъпчеш на едно място. Когато си свръх защитен, се проваляш при първия сблъсък с нещо опасно, необичайно и пълно с възможности. А сблъсъка с нещо опасно неизбежно се случва!…*- …Не се стреми към безопасност, стреми се да развиеш опитност - качество, което повече от всичко ще ти осигури безопасност…*
- ….Когато живота стане прекалено безопасен започващ да търсиш начин да го направиш по рисков. В началото без да го съзнаваш ….”*
Заведи детето си на детска площадка, която не е достатъчно опасна и виж как то или няма да иска да играе на нея, или ще я ползва не по предназначение.
В нас е програмиран инстинкта да рискуваме и да трупаме опитност. Нуждаеш се от нещо достатъчно опасно.
Знам, че всичко това звучи малко повърхностно. Но едновременно е много дълбоко.
Виж как стоят нещата от невро-биологична гледна точка.
Често се сблъскваш с неща, които съвсем не ти се правят.
Да ставаш всяка сутрин 1 час по-рано
Да не пиеш кафе след 2 следобед
Да хапнеш гадна салата с яйца, вместо бисквитки с шоколад
Да ремонтираш счупената врата на стаята, което отлагаш от години
Да излезеш и да тренираш до изтощение пред блока, въпреки, че вали дъжд
Да направиш още 5 sales call-а
Да идеш при шефа и да си поискаш увеличение
Да се осмелиш да кандидатстваш за позиция, за която ‘не си квалифициран’
Обикновено нещата, които не ни се правят са тези, които или са полезни, или още по хубавото - водят до израстване и успех.
Най-новите изследвания показват, че една специфична част от мозъка ти, нарича се ‘Anterior mid-cingulate cortex’ (няма да го преведа на български) увеличава размера си всеки път, когато направиш нещо, което хич не ти се прави. Тоест, може да я тренираш.
Тази структура в мозъка е по-малка при хора с надмормено тегло например, защото те рядко отказват да се поддадат на изкушение. Но започва да нараства, когато минат на диета.
По-развита е при професионалните спортисти, които често трябва да се изтощават физически и псичхически ежедневно - нещо, което по дефолт не е приятно. (Kато бивш професионален спортист, в поне 5-6 от 10 пъти въобще не ми се е тренирало…в продължение на 10 години...)
Извънредно голяма и развита е при хора, поставени пред изключително предизвикателство, което са преодолели
И най-уникалното е, че при всички изследвани живи хора на необичайно преклонна възраст (90-100 годишни), тази структура е много добре развита.
С други думи, учените не я свързват със силата на волята (за което отговарят и други центрове в мозъка), а със волята да живееш.
Плиткия извод от дълбоката наука е, че когато правиш нещата, които трябва, но не ти се правят, ще има добра полза.
Показвам ти тази друга перспектива, за да ти помогна елегантно да преодолееш най-различните оправдания, които минават през главата на всички ни, когато решим да израснем и да направим нещо повече.
Аз дълго време смятах, че с 2 малки деца “на главата” няма шанс да внимавам с какво се храня. Така след няколко години тялото каза, че вече нямам избор и трябва да мина на здравословна диета, въпреки че все още не ми се искаше да се лишавам от бързо приготвени вкусни боклуци... - все пак ти спестяват време, пари, а и са добри на вкус...
Мислех и, че няма как да ставам сутрин 2 часа преди децата, и да свърша нещо полезно (което полезно - неполозно, в 5-6 сутринта не ти се прави…). Например да тренирам, да сготвя, да прочета една добра книга, или да мина някое ново обучение, което ми трябва в работата, да си постна сертификата на профила и да превъртя нивото.
Къде е хубавата част в това да направиш това, което не искаш. Или това, което те плаши.
Историята за Ламята
В митове, легенди и древни истории винаги има по някой змей или ламя. Героят трябва да се изправи пред същия, да го победи, и да спечели награда - най-често принцеса или злато, или и двете, или замък. И най-често най-малкия брат успява - защото е по-детски наивен и готов на скочи в опасността.
Дори в “Красавицата и звяра” има страшилище, което става принц, само след като Бел прави нещата, които едва ли на всяка една принцеса й идва от вътре да направи просто така…да се изправи пред страха, да изтърпи студ, глад и лишения, докато мъжа се трансформира…. да потисне любопитството си и да не се рови в най-съкровената тъга на другия…. да даде истинско разбиране и подкрепа на едно чудовище, което видимо не буди състрадание…дори трябваше да търпи близките му, които макар и миловидни и любезни луксозни мебели, си бяха изроди (но поне я харесваха..)
Това, което изумява в гениалната приказка, е че Бел не е впечатлена от Гастон, който вече ‘е спечелен’, а нещо отвътре я привлича постоянно към звяра и тъмния черен замък в зловещата гора.
От най-стари времена, хората са предавали чрез приказки личните си преживявания и мъдрост събрани в битието.
Днес тези змейове са твоята несигурност, егото ти, страха от отхвърляне, страха от провала, нежеланието да направиш нещо, което е правилно но хич не ти се прави.
Но и наградата и опита някак винаги са добре пазени от някой от тези змейове. Във всички истории героите не знаят точно каква е наградата, разкрива им се по пътя и накрая, и винаги надхвърля очакванията. Те дори не знаеха точно накъде отиват и какво търсят, влечеше ги риска.
Третият брат отиде в дън земя, защото не получи наследство равно на това, което по-големите братя получиха - беше наранен и пренебрегнат и просто тръгна…
Бел обичаше баща си и искаше да го спаси от хищниците в гората, преследваше тази благородна цел на всяка цена, но напук не искаше Гастон да е спасителя.
Пинокио беше пропилял парите на баща си, но много го обичаше и искаше да го спаси. Гмурна се в дълбокото, влезе в устата на чудовищната риба, спаси баща си, наградата беше, че придоби идентичност на истинско пораснало момче.
В Библията, книга Битие, тримата бащи на вярата - Авраам, Исаак и Яков, не спираха да се движат към целта, и да се изправят през опасното неизвестно. Тяхната цел беше семпла - да намерят по-добър живот за семействата си, да избягат от глада и лишенията…
На Авраам трябваше 2 пъти да откраднат жена му, през новата му земя мина война и трябваше да нападне и да върне заграбеното. На всичкото отгоре Сара му каза да си легне с прислужницата, за да имат син, после я изгони със все сина на Авраам
Исаак се бореше с хейтърите, които затрупваха кладенците му, и собствената му жена подучи единия си син да измами другия.
Яков пътува до другия край на близкия познат свят, труди се 7 години за резултат от сделка с чичо си, само за да бъде измамен от същия и да трябва да работи още 7 години. А накрая трябваше и да се сбие със самия Бог, което има хиляди тълкувания, но най-малкото изглежда доста страшно.
През целия път те имаха цел, и не спираха да се движат към нея.
Целта им да направят по-добър живот за семействата си - достатъчно значима, благородна. Същата ги изправи пред поредица от страшни змейове (пред собствената им неуверност, несигурност, страха от отхвърляне, предателството….).
Най-красивото е, че през целия път те откриваха самият Всемогъщ Бог, получаваха повече вяра, и утвърждение, че са на прав път. Авраам наследи обещания, Исаак стана твърде богат, а на Яков цялата идентичност беше сменена - от измамник, стана Принц на Бога.
И тримата получаваха това, за което мечтаеха - раждаха им се синове, трупаха състояние, утвърждаваха влиянието си, получаваха прошка от хората, които бяха предали. Накрая получиха и много повече - и тримата станаха “Бащите на вярата”.
Преследваха нещо благородно и значимо - постигнаха го и получиха нещо още по Велико!
Нека съпоствавим тяхнта роля, позиция или бизнес, с равнозначното в днешно време - и тримата бяха скотовъдци, имаха големи стада животни. И тримата се страхуваха да сменят една земя с друга, един комфорт на работата си и бизнеса си с друг - това бяха пасищата и кладенците за животните им. Но и тримата предпиремаха крачката към промяна…по една или друга причина….минаха през огън и вода…и не сгрешиха.
Ако вече си си направил извода, във втора част на тази статия ще споделя личния си опит, и практични стъпки как да започнеш личната си трансформация.
Ако не ти се чака, и искаш да действаш, аз съм насреща > пиши ми
Следва продължение…